Борисов към Макаров: Приносът ни в създаването на кирилицата е безспорен

Създаването на кирилицата е безспорен принос на България към европейската и световна култура. Това заяви българският премиер Бойко Борисов на среща с руския посланик у нас Анатолий Макаров в четвъртък (25 май) на фона на разразилата се полемика около изказването на Владимир Путин, че славянската писменост е възникнала по "македонските земи".

Защо София отбеляза 110-годишнината от рождението на Дмитрий Лихачов?

На среща с президента на Македония Георге Иванов в сряда Путин отбеляза важността на 24 май и посочи, че "писмеността дойде при нас от македонските земи". Думите му предизвикаха остра полемика в българските медии и реакции от политици.

"Никой в Русия не се опитва да отрече приноса на Първото българско царство в създаването на славянската писменост – това би противоречало на историческите факти. В конкретния случай става въпрос за "македонските земи" като географско понятие", коментира казуса говорителят на руското външно министерство Мария Захарова и отправи призив "да не търсим поводи за конфронтация там, където ги няма".

Създаването на кирилицата е станало по волята и с участието на българската държава при царуването на българския владетел Борис Първи Михаил, отбеляза Борисов на срещата с Макаров и подчерта, че това е безспорен принос на България към европейската и световна култура, се посочва в съобщение, публикувано на сайта на премиера.

И днес на създадената на българска земя азбука пишат десетки народи в цял свят, включително населяващи територията на Руската федерация, посочи българският премиер и припомни, че този факт  е подчертан и от Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил по време на официалното му посещение в България на 29 април 2012 година.

Посланик Макаров на свой ред посочи, че лично е присъствал на тържествата по случай 24 май като знак от страна на руската държава за признателност към делото на братята Кирил и Методий.

Борисов и руският посланик у нас обсъдиха развитието на двустранните отношения с акцент върху възможностите за разширяването и задълбочаването им. Като области от взаимен интерес бяха посочени търговско-икономическата сфера, туризмът, реализацията на енергийни проекти в България и по-конкретно – на европейския газов хъб „Балкан“ и търсенето на частен инвеститор за АЕЦ „Белене“.